Мимас, известният с приликата със Звездата на смъртта от „Междузвездни войни“ спътник на Сатурн, крие океан под ледената и белязана от кратери повърхност.
Това съобщи екип от учени, публикувал в сряда изводите от работата си в сп. „Нейчър“, предава Дневник.
Изследванията за извънземен живот – или поне наличие днес или в миналото на условия, които да го поддържат – често са свързвани с Марс, но в Слънчевата система има и други светове с потенциал за учените. Първите живи организми на Земята възникват тъкмо във водата. И за други луни – например Европа и Ганимед (на Юпитер) или Енцелад и Титан (Сатурн) – се смята, че може и да са подходящи.
За Мимас, петата луна с подобно откритие, астрономите казват в последната публикация, че данните от апарата на НАСА Cassini орбитата и въртенето на спътника потвърждават данните. Според наблюденията океанът се намира надълбоко: под леден слой с дебелина 20-30 км и, изглежда, се е образувал „наскоро“ (по космическите стандарти) – вероятно преди 5 до 15 млн. години.
Находката най-малкото дава още една възможност за изследване на условията, които биха могли да доведат до живот, включително на други луни, за които вече има подозрения (а само Сатурн има над 100 спътника, като най-големият, Титан, е по-голям от Меркурий). Възможно, според ръководителя за планетологията и обитаемостта на планетите към Центъра за астробиология в Мадрид, е „подземните“ морета в Слънчевата система да са по-скоро норма, а не изключение, цитира я „Ел Паис“.
На неочаквано място
Пред „Ройтерс“ астрономът от Observatoire de Paris Валери Лени, водещ автор на изследването, нарича Мимас „най-невероятното място в Слънчевата система за търсене на вода в течно състояние“:
Cassini приключи през 2017 г. 13-годишното изучаване на Сатурн и спътниците му, като се впусна в атмосферата на огромната планета и с това прекрати съществуването си, но и изпрати данни от среда, която човечеството не познаваше до момента.
Наблюденията върху Мимас първоначално не дадоха основание да се говори за океан, но изследователите откриват аспекти на орбитата му, които само наличието на вътрешен океан може да обясни. Мимас не предоставяше обикновено търсени от учените улики. Той е лишен от разломите, открити например на Европа и които се образуват, когато водата замръзва или се топи.
Остава отворен въпросът откъде идва, толкова далеч от слънцето, топлината, нужна за поддържане на вода в течно състояние. Може да е свързано с разпад на радиоактивни елементи или с гравитационните ефекти на Сатурн или други планети, около които спътниците се въртят.
Мимас е твърде млад
Средният диаметър на Мимас е 400 км, а кратерът Хершел, заради който прилича на Звездата на смъртта, заема една трета от повърхността.
Мимас, не точно кръгъл, има среден диаметър от около 250 мили (400 км) и е с маса около 2000 пъти по-малка от Луната на Земята. Тя е приливно заключена, което означава, че винаги показва същата страна към Сатурн, както нашата луна към Земята. Най-емблематичната особеност на Мимас е кратерът Хершел, който заема голяма част от видимата откъм Сатурн страна и го прави подобен на Звездата на смъртта.
Течната вода в Мимас представлява над половината от общия обем на тази луна, макар да възлиза на едва 1.2-1.4% от количеството в океаните на Земята. Фактът, че водата е в контакт със скалистото ядро на Мимас, може да улесни типа сложна химия, която може да проправи пътя за живот, добавиха те.
Учените вярват, че основните съставки за живота – топлина, вода и органични съединения – съществуват в спътника на Сатурн Енцелад, чиято повърхност има огромни струи, изригващи от повърхността.
„Дори ако Мимас също има тези съставки, фактът, че океанът му е толкова млад, „може да е предизвикателство за развитието на живота“, казва съавторът на изследването Габриел Тоби от университета в Нант и Френската агенция за научни изследвания; той вероятно има предвид и че за появата на живота на Земята преди милиарди години са били нужни около 200 или 300 млн.. „Никой обаче не знае колко дълъг живот е необходим, за да се появи от подходяща среда. Мимас може да предложи уникална възможност за изследване на първия етап от развитието на живота.“
Изображение: Мимас, видян от апарата Cassini на НАСА/ Reuters
